Като едни пораснали деца, доскоро всички радиолюбители бяхме на един „пясъчник“, имахме само едно игрище – ефира.
Всички радиолюбители искат да играят своята игра или искат да упражняват своя спорт, но всички трябва да го правят на него – нашите любителски обхвати. Стотици хиляди играчи на един единствен пясъчник неминуемо стигат до конфликти.
Един пример: Изведнъж чувате някой да вика CQ или да разговаря с някой друг на вашата честота (приемаме за такава честотата, която използвате в момента). Как е възможно това? Били сте тук повече от половин час и честотата е била перфектно чиста. Да, това Е ВЪЗМОЖНО; може би другият оператор също счита, че вие сте натрапникът на НЕГОВАТА честота. Може би прохождението внезапно се е променило. А може би му липсва етика на поведението в ефира. Или пък отказва да я спазва. Шарен свят, хора всякакви. Къде е границата на толерантността?
Съвременната обстановка
Днес с развитието на технологиите ефирът не е единственият „пясъчник“ на радиолюбителите. Те използват интернет, медиите, участват в национални и международни състезания, конструират своите апаратури, бягат в „лов на лисици“.
Опитваме се да въведем ред в условията на демокрация. И определено не е лесно.
Болшинството хора не могат да управляват егото си.
Не се прави преглед на психическото състояние при издаването на лицензии.
Демокрацията не решава автоматично проблемите, дори напротив.
Етика
Етиката е набор от правила, базирани на принципите на етиката, както и на операторската отговорност и регламентиращите радиолюбителската дейност документи.
Етиката определя нашето отношение, нашето принципно поведение като радиолюбители. Етиката винаги е свързана с морала. Етика – това са принципите на морала.
Примери: етиката ни казва никога да не смущаваме умишлено други станции. Това е правило на морала. Да не го спазваш е неморално. Не е морално и да си служиш с измама по време на контести. Не е морално да заливаш с обиди друг човек, без значение радиолюбител или не, с обиди в Интернет форуми или медии. Резултатът е петно върху теб, петно върху обиждания, петно върху радиолюбителството, петно върху България. Никой не печели от едно подобно кратко “отпускане”, което има кумулативен ефект впоследствие и трудно заздравяващи рани.
Ритуали
Практическите правила и процедури определят как да управляваме всички аспекти на поведението си.
За поддържане и „повдигане” на радиолюбителския дух, за придаване на известна езотерика и тайнственост с цел привличане на повече хора към нашето хоби, използваме използват термина „ритуали”, когато става въпрос за процедурите при практическа работа.
За радиолюбителите те са нещо повече от правилата за общочовешка етика. Голяма част от тях са основани на операторската отговорност, радиолюбителската практика и навици.
За да избегнем конфликти са ни нужни още практически правила, които да ръководят поведението ни на любителските обхвати, тъй като осъществяването на контакти там е нашата основна активност. Но това важи също така на състезания, в Интернет, пред медиите и дори на традиционни радиолюбителски срещи.
Става дума за съвсем ежедневни правила или ръководство, покриващо аспектите, които не можем да отнесем към етиката. Много ритуали (как да правим QSO, как да повикваме, къде да работим, какво означава QRZ, как да използваме Q-кода и т.н.) са част от него. Уважението към ритуалите гарантира оптимално изпълнение и ефективност на нашите QSO-та и е ключ към избягване на конфликтите. Тези ритуали са се наложили като резултат от ежедневната практика в течение на много години и като резултат от постоянното техническо и технологично развитие. Заедно с него правилата също подлежат на развитие.
Радиолюбителите са граждани на света. Присъединявайки се към радиолюбителското хоби, на всеки нов радиолюбител трябва да е ясно, че може да си общува както с радиолюбител-съсед, така и с радиолюбител от “другия край на света”.
Нека ползваме повиквателния си знак коректно.
Нека ползваме само пълния си инициал, за да се идентифицираме.
Нека не започваме предаване чрез идентифициране на самия себе си или на кореспондента ви чрез името си или неговото име (например казвайки: Здравей, Тони, тук е Пепи…).
Да се идентифицираме с пълния повиквателен знак, не само със суфикса! Неправомерно е да използваме само суфикса.
Да се идентифицираме се достатъчно често – на всяка реплика или през 2-3 реплики, ако са съвсем кратки. По правило максималното време между две идентификации е 5 минути.
Да сме винаги внимателни в изразите си. Понякога кореспондентът може да е човек с физическо или друго увреждане и радиото да е единствения негов прозорец към света и обществото. Да сме толерантни и да правим компромиси, особено когато не се знае какъв човек е насреща.
С две думи, обстановката е сложна.
Може да не можем да я променим изцяло, но може да опитаме и да положим всички усилия да изпитваме единствено удоволствие от любимото си хоби.
Този сайт е един малък опит в тази насока. Но ако всеки от нас спазва радиолюбителската етика, ако всеки от нас учи своите последователи и близки да я спазват, ще играeм на един чист и спретнат „пясъчник“!
