Галина Михайлова & Антон Иванов

Външна или стайна антена? Да си купим или да направим?

Външна или стайна антена? Да си купим или да направим?

Външна или стайна антена? Да си купим или да направим?
Външна или стайна антена? Да си купим или да направим?

Направата на антена е проста работа, която се описва с три дейности:

  • Рязане на железа и кабели;
  • Пилене и др.;
  • Завиване на винтове и гайки.

(Те така се пише и книга – натискаш клавиши в определена последователност.)

Във Фарадеевия кафез на 64 канал

Много яко лови!

Защо големите антени са външни и „много яко ловят”?

( И също доста струват, щото са западняшки направи повечето.)

  1. Защото има много дълго железо по тех и като така не може да си я турнеш в кухнята, та за това – навън.
  2. Опитваш да я вдигнеш най-високо, щото човек все иска да се качи горе- на Еверест, на Ботев, на Черни връх или поне до Копитото (ресторанта). Ако може с кола – идеално.
  3. „Яко лови”, защото при възможно най-голямо вдигане, осигурява приемане на сигнал с по-добро откриване на френеловите зони. Така сигналът е с по-добър интензитет, отколкото ако антената е със седем-осем или повече метра надолу.
  4. Голяма част от предлаганите фирмени антени са с усилвател точно на вибратора и от там тръгва фидерът към телевизора. Безкрайно правилно решение. Обаче, усилвателят е подложен на всички прекрасни външни условия. Не ще да му е много дълъг живота.

Защо големите телевизионни антенни конструкции повече радват окото, отколкото да вършат работа в рекламирания честотен диапазон- примерно от 21-69 канал? Защото:

  1. Ако вибраторът е с вълново съпротивление около 75 ома за 650 Мхц, то същият вибратор (антената е същата) за 490 Мхц е около 35-40 ома, а за 818 Мхц е 110-115 ома. Примерът с 490 и 818 Мхц е реално софийско ефирно излъчване и идва да покаже, че като четете надпис на кутията за 75 ом-ова тв антена, то това е вярно за средата на диапазона или незнайно къде по него. Още от тук съгласуването и опитите да се направи отиват на …
  2. Всички разстояния между вибратор, директори и рефлектор са честотно зависими (определени) и като така, антената ще бъде насочена за една и една-две съседни честоти, но за останалите честоти от диапазона ще работи само вибратора като обикновена еднодиполна антена (и то с неясно вълново съпротивление). Спасението идва от вдигането нависоко.

Да, аз също съм правил 7-елементна антена, обаче тя беше само за 145 Мхц и падна голяма борба по настройката и. За диапазон просто е немислимо. Има апаратури със съгласуващи стъпала пълни с кондензатори и бобини за електрическо скъсяване или удължаване. Телевизорите ви със сигурност не са от тях.

  1. Логопериодичните антени наистина работят в по-широк диапазон, но и при тях едва ли работят повече от два до три елемента за различните честоти, защото уви и за тях важат физичните закони. За сравнение- една добре към отлично настроена 3-елементна „Яги” антена дава около 5-6 децибела усилване. Ако обаче някой има склонност към незачитане на закони, може да изкара от логопериодичните 12 до 18 децибела. Ако в парламента гласуват отмяната на тези закони, тогава нещата ще дойдат на мястото си, ама не искат!

Основно влияние на приема оказва явлението интерферентни вълни, което се получава при всички случаи, когато на пътя на разпространение на сигнала има земни препятствия и обекти (дори и да не закриват) от сорта на блок, къща и дори железен варел за събиране на дъждовна вода. Това накратко съм го описал в „Методика за намиране на място на стайна „антена за цифрова телевизия”. Публикувано е и по заглавието лесно се намира.

Другото основно нещо е, че кабелът (фидера) трябва да бъде с дължина кратна на половин дължина на вълната (λ) умножен по коефициента на скъсяване и условието да е изпълнено за всички честоти на които се приема телевизия – в повечето места в България са три. Какво става ако това не е изпълнено? Получава се отличен резултат (идеален вариант) или се приема нищо независимо от антената, насичане или приемане на едните канали, а другите са зле. Такива примери – колкото искате.

Случая с дължина на фидера кратен на λ/2 е валиден, когато рамото/рамената на дипола са с дължина λ/4(за прецизност – 0,253 λ за да е 75 ома). Но този дипол е за една честота и за по-висока ще е дълъг (т.е., нерезонансна дължина), а за по-ниска честота ще е къс- също нерезонанс. Тогава какво – когато диполът е по-дълъг трябва да е по-къс фидерът за така изработената конфигурация, а когато диполът е по-къс – да е по-дълъг фидерът. Когато хубаво се „разбъркат” тези три случая, на изхода на изработеното вече антенно-фидерно устройство трябва да излезе сигнал на трите (или за колкото се пресмята) честоти с максималната възможна амплитуда на напрежението индуцирано в антената. Решението на задачата е лесно. На мен лично ми отне около два-три месеца преди време.

За приемане на по-мърляви сигнали може да се сътвори целовълнов дипол, т.е., рамената да са с дължина λ/2 и тогава фидерът трябва да е с дължина n*λ/2 -(+) λ/4 и да не се забравя коефициента на скъсяване. И пак се работи по горната логика- при по-къси рамена по-дълъг фидер или обратното и всичките тези условия да са удовлетворени в една конфигурация (едно антенно-фидерно устройство).

Аз лично с мои изработени пасивни (без никакви усилватели) антени съм постигнал следните резултати (с позволението на жена ми, разбира се!):

  • Село Падеш, Благоевградско. В това село не се приема ефирна телевизия и в новините имаше репортажи, че хората се стягали за „бунт” поради лишаването от тази опция. Направих съответно устройство и отидох до там – излязоха и трите мултиплекса. Божа работа.
  • Село Кременик, Дупнишко, което се намира над язовир Дяково. Също хората не гледат ефирна телевизия поради невъзможност. Излязоха и там каналите от трите мултиплекса.
  • Село Живково, Ихтиманско. Комшията на методическият ми ръководител в риболова пробвал вариантите с вдигане нависоко на голяма антена със съдействие на технически цифровизаторски екип. Резултатът е минаване към алтернативен доставчик (кабелен, сателитен), придружено с известно количество ругатни. В същото време, риболовният ми гуру гледа с пасивна антена моя изработка, която се намира в стаята.
  • Село Бели Искър, Самоковско. „Кофти” място с над 70 метра превишение от земен масив в средата на 3,5 км трасе, през което превишение не преминава и трета френелова зона (т.е., каквото се докачи от пета). Имаше издигната външна нова логопериодична антена, която обаче не приемаше пакета на БНТ-та, който се приема на 722 Мхц, а пакета на бтв, нова тв и тв7 на 626 Мхц се приемаше с периодични прекъсвания. След поставяне на усилвател (усилен на мах) се оправи приемането. Ситуацията не ме удовлетворяваше. Положих известни усилия и вече се приема със стайна антена без усилвател.
  • И вече не мога да си спомня още на колко места – село Владимир в най-ниската му част, Кочериново, село Горни Дъбник плевенско, село Варвара (между Царево и Ахтопол) в ниската му част под центъра и пр.

За София и околности също няма проблеми с приемането, независимо дали е първи или последен етаж, с изглед или на обратната страна към предавателя и показвам в един автосервиз (автоработилница), който на практика си е чист „Фарадеев кафез”- целият отвътре е метална конструкция със съответно замасяване (всички метални колони са в земята). Приемането е на 64 канал – Вест ТВ.

Ако ви се струва невероятно написаното дотук, прочетете отново статията.

Иначе, разпространението на УКВ си е „Божа работа”!

Светослав Стоянов, LZ5UG
Светослав Стоянов, LZ5UG

 

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *